Юлска жега за Борисов
* Докато се кахъреше за бъдещето на Европа, енергетиката и туризма дадоха на късо * Уроците от Брюксел ще го създадат по-предпазлив и компромисен
На 1 юли, на Бойко Борисов и още 27 европейски министър председатели въобще не им беше нито до Юрая Хийп, нито до безконечния им шлагер. Изнервени и изтощени след 10-часово безплодно съвещание, всеки от водачите на Стария континент посрещна изгрева в тежки мисли дали ще могат да запеят дружно не „ Джулай морнинг ”, а „ Одата на насладата ”. А терзанията им се удвоиха ден по-късно, когато музикалните виртуози свириха симфонията на Бетховен в Европарламента, а едни от депутатите се обърнаха с тил, а други - общо не си направиха труда да станат от креслата си.
Макар че сработи компромисен вид и водачите си стиснаха ръцете за най-важните постовете, решението няма по какъв начин да радва Борисов. То още веднъж разпали прикритите страхове за Европа на две скорости, в която източните страни могат да блокират нечия непозната кандидатура, само че не и да се преборят за своя.
В още по-голяма степен това важи за нас, откакто и трите обсъждани бг имена събраха повече критики в сравнение с аплодисменти. Изпълнителният шеф на Световната банка Кристалина Георгиева излезе от играта за Великолепната петорка, с цел да даде път на колежката си от МВФ Кристин Лагард да седне на най-високия стол в Европейската централна банка. Само допреди 2 години българката управляваше финансите на Европа и беше дясната ръка на Юнкер. Днес обаче за някои евролидери тя към този момент е изменник, напуснал комисията заради неосъществена упоритост за Организация на обединените нации. А французойката, въпреки и правист, идващите 8 години ще следи под лупа паричната политика на Европейския съюз.
Мария Габриел пък въобще не стигна до номинация, изключително след шведския пестник, че европейската дипломация не е за дилетанти. Сергей Станишев остана последния ни късмет да блеснем с български началник на Европарламента, само че даже не попадна в шортлистата за гласоподаване. И той, както и останалите кандидатури, сякаш от България, надали са имали напразни упования. Най-малкото тъй като добре знаят, че поддръжка от родна земя не могат да чакат. Дори приятелите им са скрити врагове.
За Борисов остава битката за останалите по-малки, само че също апетитни европостове и тя занапред следва. Точно в този момент обаче не му е на дневен ред. Защото юлската горещина, която мори страната, може да изчезне с следващия летен дъжд. Но политическото напрежение занапред ще подвига рисково градусите към него.
Истината е, че до момента в който министър председателят се кахъреше за проблемите на Европа, други, нашенски, го чакаха с неспокойствие да се завърне в София, с цел да избуят. Вярно е, че в придвижване още първия ден реши въпроса с партийните дотации, само че енергетиката продължава да дава късо. КФН забави мнението си за договорката за покупка на ЧЕЗ, Комисия за защита на конкуренцията върна саудитската " Аркад " в градежа на газопропреносната система, НЕК крепко се разтресе от кавги, а цената на тока за бизнеса заплашва да затвори предприятия.
Още по-опасна е обстановката в туризма. Празните плажове и шокиращите цени на чадъри и шезлонги към този момент засенчат националния яд около Апартаментгейт и пълнят солидно гръцката хазна за сметка на българската. А обясненията на Министерството на туризма, че пазарът самичък си контролира цените, единствено усилват тапите по границата.
За похлупак, до момента в който Борисов натрупа негативите на западните водачи, Радев записва червени точки при източните. Едва ли някой не видя по какъв начин за повторно през последните 30 дни стиска ръката на китайския президент и излиза на трибуната пред вложители от цялостен свет. Твърди, че новите изтребители стават единствено за авиошоу. Настоява за директна авиолиния Пекин - България. Кани даже китайска банка да отвори клон у нас. Кани от другия завършек на света на среща както министри, по този начин и кметове, с цел да задвижат дружно плановете с Поднебесната империя.
Няма по какъв начин Борисов да не е отчел това като знак за интервенция в идните избори. Особено откакто се озвучава дни преди конгреса му. Независимо, че мълчанието в ГЕРБ е по-оглушително от тишината на плажа, надали някой се заблуждава, че форумът ще мине рутинно. И най-малкият проблем е дали без Цветанов той може да бъде проведен съвършено.
Най-вероятно в неделя министър председателят ще постави начало на рестарта в партията си, ще отвори вратата на демократичните процеси, ще раздели партийната от локалната власт, ще раздаде жълти и червени картони. И ще получи цялостна поддръжка в залата. Но дали тя ще е откровена, следва да се убедим. Едно е несъмнено, след уроците в Брюксел Борисов ще бъде още по-предпазлив, по-компромисен и по-хитър. Макрон и Меркел към този момент демонстрираха образно по какъв начин в Европа чудеса не се случват.
На 1 юли, на Бойко Борисов и още 27 европейски министър председатели въобще не им беше нито до Юрая Хийп, нито до безконечния им шлагер. Изнервени и изтощени след 10-часово безплодно съвещание, всеки от водачите на Стария континент посрещна изгрева в тежки мисли дали ще могат да запеят дружно не „ Джулай морнинг ”, а „ Одата на насладата ”. А терзанията им се удвоиха ден по-късно, когато музикалните виртуози свириха симфонията на Бетховен в Европарламента, а едни от депутатите се обърнаха с тил, а други - общо не си направиха труда да станат от креслата си.
Макар че сработи компромисен вид и водачите си стиснаха ръцете за най-важните постовете, решението няма по какъв начин да радва Борисов. То още веднъж разпали прикритите страхове за Европа на две скорости, в която източните страни могат да блокират нечия непозната кандидатура, само че не и да се преборят за своя.
В още по-голяма степен това важи за нас, откакто и трите обсъждани бг имена събраха повече критики в сравнение с аплодисменти. Изпълнителният шеф на Световната банка Кристалина Георгиева излезе от играта за Великолепната петорка, с цел да даде път на колежката си от МВФ Кристин Лагард да седне на най-високия стол в Европейската централна банка. Само допреди 2 години българката управляваше финансите на Европа и беше дясната ръка на Юнкер. Днес обаче за някои евролидери тя към този момент е изменник, напуснал комисията заради неосъществена упоритост за Организация на обединените нации. А французойката, въпреки и правист, идващите 8 години ще следи под лупа паричната политика на Европейския съюз.
Мария Габриел пък въобще не стигна до номинация, изключително след шведския пестник, че европейската дипломация не е за дилетанти. Сергей Станишев остана последния ни късмет да блеснем с български началник на Европарламента, само че даже не попадна в шортлистата за гласоподаване. И той, както и останалите кандидатури, сякаш от България, надали са имали напразни упования. Най-малкото тъй като добре знаят, че поддръжка от родна земя не могат да чакат. Дори приятелите им са скрити врагове.
За Борисов остава битката за останалите по-малки, само че също апетитни европостове и тя занапред следва. Точно в този момент обаче не му е на дневен ред. Защото юлската горещина, която мори страната, може да изчезне с следващия летен дъжд. Но политическото напрежение занапред ще подвига рисково градусите към него.
Истината е, че до момента в който министър председателят се кахъреше за проблемите на Европа, други, нашенски, го чакаха с неспокойствие да се завърне в София, с цел да избуят. Вярно е, че в придвижване още първия ден реши въпроса с партийните дотации, само че енергетиката продължава да дава късо. КФН забави мнението си за договорката за покупка на ЧЕЗ, Комисия за защита на конкуренцията върна саудитската " Аркад " в градежа на газопропреносната система, НЕК крепко се разтресе от кавги, а цената на тока за бизнеса заплашва да затвори предприятия.
Още по-опасна е обстановката в туризма. Празните плажове и шокиращите цени на чадъри и шезлонги към този момент засенчат националния яд около Апартаментгейт и пълнят солидно гръцката хазна за сметка на българската. А обясненията на Министерството на туризма, че пазарът самичък си контролира цените, единствено усилват тапите по границата.
За похлупак, до момента в който Борисов натрупа негативите на западните водачи, Радев записва червени точки при източните. Едва ли някой не видя по какъв начин за повторно през последните 30 дни стиска ръката на китайския президент и излиза на трибуната пред вложители от цялостен свет. Твърди, че новите изтребители стават единствено за авиошоу. Настоява за директна авиолиния Пекин - България. Кани даже китайска банка да отвори клон у нас. Кани от другия завършек на света на среща както министри, по този начин и кметове, с цел да задвижат дружно плановете с Поднебесната империя.
Няма по какъв начин Борисов да не е отчел това като знак за интервенция в идните избори. Особено откакто се озвучава дни преди конгреса му. Независимо, че мълчанието в ГЕРБ е по-оглушително от тишината на плажа, надали някой се заблуждава, че форумът ще мине рутинно. И най-малкият проблем е дали без Цветанов той може да бъде проведен съвършено.
Най-вероятно в неделя министър председателят ще постави начало на рестарта в партията си, ще отвори вратата на демократичните процеси, ще раздели партийната от локалната власт, ще раздаде жълти и червени картони. И ще получи цялостна поддръжка в залата. Но дали тя ще е откровена, следва да се убедим. Едно е несъмнено, след уроците в Брюксел Борисов ще бъде още по-предпазлив, по-компромисен и по-хитър. Макрон и Меркел към този момент демонстрираха образно по какъв начин в Европа чудеса не се случват.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ